Име: Стивън Едуин Кинг (Ричард Бакман)
Държава: САЩ
Роден: 21.09.1947

Стивън Едуин Кинг е роден в Портланд, Мейн през 1947 година. Той е вторият син на Доналд и Нели Рут Пилсбъри Кинг. След като родителите му се разделили, още докато Стивън едва прохождал, той и по-големият му брат, Дейвид, били отгледани от майка им. Прекарал детството си в Стратфорд, Кънектикът и във Форт Уейн, Индиана, при семейството на баща си. Когато Стивън бил на единадесет, майка му довела децата си обратно в Дърхам, Мейн, където се установили окончателно. Нейните родители, Гай и Нели Пилсбъри, били повалени от старческа немощ и Рут Кинг била склонена от сестрите си да поеме грижата за възрастната двойка. Други членове на фамилията предоставили малка къща в Дърхам и финансова помощ. След като бабата и дядото на Стивън починали, госпожа Кинг намерила работа в кухните на Пинленд, приют за умствено недоразвити.
Стивън посещавал основното училище в Дърхам, а после гимназията Лисбън Фолс, дипломирайки се през 1966 година. По време на втората си година в Мейнският Университет в Ороно, писал седмична колонка за училищния вестник THE MAINE CAMPUS. Също така е взимал дейно участие в студентската политика, участвайки в студентския сенат. Подкрепял е антивоенното движение, изхождайки от гледната точка, че войната във Виетнам е противоконституционна. През 1970 завършва университета с диплома за бакалавър по английски език и квалификация да преподава на гимназиално ниво. Наборна комисия, свикана след дипломирането, го обявила като негоден за военна служба на основание високо кръвно налягане, ограничено зрение и дюстабан.
През януари 1971 Кинг и Табита Спрус се женят. Срещнали се в книгохранилището на библиотеката Фоглър, в Мейнския Университет, където и двамата работели като студенти. Тъй като Стивън не успял веднага да си намери работа като учител, семейство Кинг разчиталo на приходите му като работник в индустриална пералня, студентският заем на Табита и спестявания, както и на редки хонорари от къси разкази, публикувани в списания за мъже.
Първият си професионален къс разказ, „Стъкленият етаж", Стивън продава на списанието "Startling Mystery Stories" през 1967. През ранните години от неговия брак продължава да продава къси разкази на мъжки списания. Много от тези разкази по-късно са събрани в сборника „Нощна смяна" или се появяват в други антологии.
През есента на 1971 Стивън започва да преподава английски език в Академията Хампдън, обществената гимназия на Хампдън, Мейн. Вечерите и през уикендите той продължава да пише разкази и новели.
През пролетта на 1973 "Дабълдей и Сие" приемат новелата "Кери" за публикация. В Деня на майката ,същата година, Стивън научава от издателя си в Дабълдей, Бил Томпсън, че значителна продажба на книгата би му осигурила средствата, необходими да спре да преподава и да се заеме изцяло с писане.
В края на лятото на 1973, увеличаващото се семейство Кинг, се мести в южен Мейн, поради влощавашото се здравословно състояние на Стивъновата майка. Наемайки лятна къща на езерото Себаго, Северен Уиндхем, за през зимата, Стивън написва втората публикувана новела, с оригинално заглавие „Второто Пришествие", по-късно озаглавена „Джерусейлъмс Лот", накрая станала „Сейлъмс Лот", в малка стая в гаража. По време на този период, майката на Стивън почива от рак, на 59 годишна възраст.
"Кери" е публикувана пролетта на 1974. Същата есен, семейство Кинг напускат Мейн и се установяват в Бълдър, Колорадо. Прекарват там по-малко от година, по време на която Стивън пише „Сияние", разказвайки за Колорадо.. Връщайки се в Мейн през лятото на 1975, семейство Кинг купуват дом в Лейкс Риджиън - западен Мейн. В тази къща Стивън довършва "Сблъсък", голяма част от която също е ситуирана в Бълдър.
През 1977, семейство Кинг прекарват само 3 месеца от планирания едногодишен престой в Англия и се връщат в средата на декември, купувайки нов дом в Сентър Ловел, Мейн. След като прекарват там едно лято, семйство Кинг се местят на север към Орингтън, близо до Бангор, така че Стивън да може да преподава творческо писане в Мейнския Университет в Ороно. Семейство Кинг се връщат в Сентръл Ловел през пролетта на 1979. През 1980, купуват втори дом в Бангор, използвайки къщата в Сентръл Ловел за лятна вила.
Тъй като децата им са вече възрастни, Стивън и Табита прекарват зимите във Флорида, а остатъка от годината в домовете в Бангор и Сентръл Ловел.
Стивън и Табита имат три деца: Наоми Рейчъл, Джо Хил, Оуен Филип и трима внука.
Стивън е от шотландско-ирландско потекло, висок е 193 см. и тежи около 90 кг. Има сини очи, светла кожа и гъста черна коса, прошарена тук-таме, което се забелязва най вече в брадата му, която той понякога пуска между края на шампионата по бейзбол. Носи очила от детска възраст.
Използвал е наученото в гимназиалното училище по актьорско майсторство, в някои от филмите правени по негови прозведения, а също така и във филма на Джордж Ромеро "Knightriders". Джо Хил Кинг участва в "Creepshow". Стивън прави режисьорски и сценаристки дебют, за филма „Maximum Overdriwe" ( адаптация на късия разказ "Trucks"), през 1985. Стивън и Табита осигуряват стипендии за местните гимназиални ученици и допринасят за много други местни и национални благотворителни мероприятия.
Стивън е носител на Медал за изтъкнат принос към американската литература, присъден от Националната книжна фондация (The National Book Foundation Medal for Distinguished Contribution to American Letters).

Тази биография е написана от Табита Кинг и допълнена от Марша ДеФилипо