The Dark Tower: The Long Road Home

Приключи и вторият сезон на комикса по Тъмната Кула. Интересното е че това е първото произведение за Роланд, което не е писано от Стивън Кинг. Този път той е само консултант, а историята е измислена от неговата сътрудничка, Робин Фърт, сценарият е от Питър Дейвид. Дали са се справили? Като стил, да. Разказвачът е типичен за Кулата Кинг, със специфичния диалект. Диалозите са добре написани. Не разбрах, че не е писано от Кинг, докато не стигнах до края на последната книжка, където има обръщение на Робин Фърт към читателите.

Историята има един проблем: в пет книжки се разказва фрагмент от живота на Роланд, който в истинска книга, би се побрал в рамките на най-много две глави. Докато в първата част, Gunslinger Born, бяха успяли да напъхат цялата четвърта Кула в 7 книжки, всяка от които имаше достатъчно интересен материал, сега се получава ефектът да чакаш един месец, само за да получиш още капка информация какво се случва нататък.
Въпреки това, историята е увлекателна и доволно мрачна. Дългият път към къщи е не само описание на пътуването към къщи, но и метафора за трансформацията на Роланд. Паралелно вървят три сюжетни нишки: Едната разказва за Шийми и хвърля повече, макар и недостатъчно, светлина върху въпросът защо е телепат и чий го дири в Айгул Сиенто. Другата разказва за премеждията на Роланд в розовото кълбо и срещата му с Пурпурния Крал – събития които, наред със смъртта на Сюзън, окончателно го поставят на пътя към превръщането му в бездушна машина за убиване. В третата сюжетна нишка Алан и Кътбърт бягат от преследвачите, мъкнейки безжизненото тяло на Роланд и само се забъркват в каши. Те са отговорни за голяма част от комичния елемент в историята, но не допринасят съществено за развитието й.

Традиционно в края на всяка книжка има малки текстчета, разказващи за света. В първите три се разказва за Артур и премеждията му в един Доган. Малко наивна, и със силен деус екс макина накрая, тази история е типична легенда. Не казва кой знае какво ново за Артур, но хвърля светлина върху неговия ка-тет състоящ се от краля и двамата му най-верни рицари, носещи фамилии(о, изненада!) Алгуд и Джонс, както и върху Пазителите. В четвъртата има интересна статия за мутантите в Средния свят - хареса ми, макар и да няма кой знае какви разкрития. Най хубавия фрагмент е в края на последната, пета книжка - карта на Крайния свят, история на Пазителите на лъчите, Доганите, Норт сентръл позитроникс и замъкът на Пурпурния Крал.

Рисунките са отново изключително сполучливи и въпреки че не мога да свикна с леко латино вида на Роланд и компания, напълно си пасват на света, който изграждат. Тъмните тонове доминират, допълвайки мрачната атмосфера, която присъства в цялата серия.

The Long Road Home изгражда героите, и поставя началото на събитията, които в крайна сметка ще доведат до гранд финалето при битката за Джерико Хил. Като за първи опит в писане на история в света на Кулата, Робин Фърт се е справила повече от прилично. Вече точа зъби за Treachery и да се надяваме, че там историята ще настигне като ниво оригиналните книги за Кулата.