Дълго се чудих дали тази статия трябва да започне с "Човекът в черно бягаше през пустинята, а Стрелецът го следваше", но накрая реших, че ще бъде много банално. Въпреки всичко, това изложение е един вид пътуване през една своеобразна пустиня. Въпреки, че казвам "пустиня", тя съвсем не е безжизнено, мъртво или лишено от забележителности място. Смятам да се разходя из творчеството на Стивън Кинг, в което седемте книги от Тъмната Кула заемат централно място, а всички останали произведения се въртят около тях, привързани от тънки сюжетни линии. Е, читателю, идваш ли с мен? Аз ще ти бъда екскурзовод.

Колкото и да е странно, "Тъмната Кула" не е най-известното произведение на Стивън Кинг (поне в Америка). Самият автор споменава, че най-популярната му книга е "Сблъсък". На редовните сбирки с фенове Кинг моли хората, които са чели поне една негова книга да си вдигнат ръката. Не е изненадващо, че всички го правят, но когато моли тези, които са чели "Тъмната Кула" да останат с вдигната ръка, повечето я свалят. Поради тази причина преработеното издание на "Сблъсък" е разширено с цели сто хиляди думи, докато "Стрелецът" само с около девет хиляди. Според мен тази неизвестност на Тъмната Кула се дължи на факта, че тя не е в типично негов стил. Стивън Кинг е популярен с трилъри - книги, в които някаква свръхестествена сила се намесва в живота на героите му, обикновено с фатален изход. Книгите му са завладяващи, държат читателя в напрежение чак до края, както подобава на добрия трилър, но те не са свързани помежду си. Всяка история е сама за себе си. "Тъмната Кула" е нещо по-различно, тя е дълъг епос, който побира в себе си всичко от творчеството на Кинг, има елементи от всичките му книги и препратки към повечето от тях. Но докато повечето му книги са донякъде комерсиални - писани с цел да се харесат на читателя, то "Тъмната Кула" е нещо много лично, мечтата на автора, мястото където е могъл да разгърне целият си потенциал, без да се притеснява за продажби или популярност. "Тъмната Кула" не е писана за читателите, тя е писана за автора и може би това е точно този елемент, който я прави толкова завладяваща - има елементи от толкова много жанрове, но все пак е нещо уникално.

Идеята за Тъмната Кула възниква, когато Стивън Кинг е бил на 19 години. По негови думи, тогава е прочел "Властелинът на пръстените" и решил, че и той иска да напише своята история , както Толкин е написал неговата. Радостната новина е, че решил да изчака, защото ако беше започнал тогава, щеще да се получи Толкиновата история, а не тази на Кинг. "Двадесети век вече си има всичките елфи и магьосници, от които има нужда" - казва авторът. Три години по-късно, на Кинг му попада прословутото топче зелена хартия, на което той написва "Човекът в черно бягаше през пустинята, а Стрелецът го следваше". Както се казва, останалото е история.

В началото беше "Стрелецът". Книгата поставила началото на Търсенето на Тъмната Кула, както и Търсенето на книгите по книжарниците :). За Кинг тази книга е донякъде наивна, пълна с фактологически неточности, но за мен тя има специално място в сърцето ми. Тук е мястото да вмъкна, че всяка книга има подзаглавие, услужливо спестено ни от Плеяда при превода, което започва с Р на английски и е свързано със събитията в книгата (седмата книга има четири подзаглавия). Подзаглавието на първата книга, както и на последната част от седмата книга, е Resumption, което аз превеждам като възобновяване и се отнася за началото на "Стрелецът", когато Роланд възобновява своето търсене. Книгата е перфектно начало за сагата, разкрива части от миналото на Роланд, помага ни да си изградим мнение за него, изгражда го като характер и личност. При падането на Джейк в пропастта осъзнаваме, че Роланд е човек, който е готов на всичко, за да достигне Кулата, една кауза, която не разбира, но се бори за нея. Цялата книга има за цел не да ни разказва, а да ни остави пълни с въпроси. Какво става, какъв е този свят, какво общо има с нашия, какво е Тъмната Кула и защо Роланд я търси, кой е Mъжът в черно, какво се е случило в миналото? Все въпроси, които ни държат в напрежение и ни подготвят за следващата книга.

"Трите карти", с подзаглавие Renewal - подновяване, е книгата, в която Роланд подновява своя ка-тет, като включва в него Сузана и Еди, заместници на едни от старите му приятели. В тази книга действието се развива по протежението на брега на Западното море, като още в началото Стивън Кинг ясно дава да се разбере, че в тази поредица нищо няма да се развива както очакваме. Когато странните омароподобни същества изядоха два от пръстите на Роланд, моята реакция беше нещо подобно: "Не могат да му изядат пръстите, той е главният герой". Сега вече знам, че в книгите на Стивън Кинг всичко е възможно. В "Трите карти", донякъде се разбира каква роля играе нашият свят. Изключително забавни ми бяха моментите, в които Роланд се сблъсква с порядките в нашия свят и реакцията му. Разхищението на хартия или огромното количество захар в пепсито, затлъстелите полицаи, за които Роланд казва "Те са стрелци, но са забравили лицата на бащите си". За пръв път се запознаваме със Сузана и Еди и сме свидетели на трансформацията им от шизофреничка и наркоман в стрелци.
Историята търпи някакво развитие, но въпросите, които ни измъчват от първата част, остават без отговор и ние тръпнем в очакване на следващата книга.

"Пустош", подзаглавие Redemption (както и третата част от седмата книга) - изкупление, се отнася за спасяването на Джейк и по този начин Роланд изкупва вината си за това, че го е обрекъл на смърт. Тази книга е една от любимите ми, защото хвърля светлина върху миналото на света и апокалипсиса, който му се е стоварил. "Светът се промени", както обичат да казват хората. Аз, като голям фен на пост-апокалиптичният жанр, не мога да не се израдвам на радиоактивната пустош или на град Луд, пълен с машини с отдавна забравено предназначение. Книгата продължава, в стила на Кинг, да ни увлича и да ни кара да си задаваме все повече въпроси. Розата е вмъкната съвсем елегантно, без да подозираме огромното значение, което ще изиграе в последствие. Демонът, с който Сузана прави секс, за да спаси Джейк, също е отминат от читателя, без да подозира за последствията, до които довежда действието на Сузана. Ко, един от любимците ми, също се появява и доказва, че Кинг може да изгражда не само реалистични човешки герои, но и животински. Това е книгата, в която ка-тетът най-после се събира напълно и разбираме, че съдбите им са неразривно свързани с Тъмната Кула. Числото 19 почва да се появява все по-осезаемо и читателя предусеща, че наближава моментът, в който Тъмната Кула ще бъде наблизо. Джейк се развива като герой, който има силни психични възможности, Еди става по-уверен в себе си, Роланд се привързва все повече към своите спътници, Сузана се научава как да владее двете същности в себе си. Всички герои търпят огромно развитие. Тази книга е повратна точка в историята за Кулата и всички предвкусваме развръзката.

"Магьосникът" - Regard - поглед, взор, отнася се за размишленият на Роланд за бившия му ка-тет и за погледа, който хвърляме върху миналото. Тази книга, типично в стила на Стивън Кинг, ни изненадва за пореден път. Всички очакваме книга, в която да се освободи напрежението, натрупано по време на предишната книга. Чакаме Отговори. Вместо това Кинг ни предлага поглед върху миналото на Роланд, което намирам за много добър похват. Разбираме за стария ка-тет,за любовта на Роланд, за бандита, наречен Добрият човек, довел до падането на последното островче на цивилизацията в Средният свят - Гилеад. В тази книга, разбираемо, търпи развитие само Роланд, но разбираме мотивите му, разбираме за огромната тежест, която е легнала на плещите му. Неусетно започваме да се замисляме за съдбата на Роланд, човекът който жертва любовта си, за да спаси Гилеад, но се оказва, че само е отложил разрушението му. Роланд убива майка си, целият свят рухва пред него. Осъзнаваме, че той е самотен войн, който няма какво да губи, и воден единствено от клетвата си, търси Тъмната Кула, без да знае какво ще намери там. Също така се запознаваме със Стрелците като обществена структура. Те, освен воини, са дипломати, умиротворители, шпиони. Рицарите на тогавашното общество. Тази книга отговаря на голяма част от въпросите, помага ни да разберем що за човек е Роланд и ни подготвя за последната част от сагата за Тъмната Кула.

"Вълците на Кала" - Resistance -съпротива. Отнася се за ка-тета, който помага на селяните от Кала Брин Стърджис да се противопоставят на Вълците. Тук е мястото за едно малко отклонение - аз лично разделям книгите за Кулата на две части - преди инцидента с микробуса и след него. Кинг казва, че след като излязъл от комата осъзнал, че е могъл да умре преди да довърши епоса и веднага се хванал на работа. Петата книга е втората повратна точка. Тук вече се усеща близостта на Кулата, действието се развива в рамките на няколко седмици, цялостното усещане е, че времето изтича и трябва да се действа бързо. Тази книга се свързва с последните две и действието става все по-ускорено и по-задъхано и ни води до неизбежната кулминация. Героите търпят своето финално развитие. Появата на отец Калахан беше малък празник за мен, понеже съм му голям фен. Витае усещането, че Стивън Кинг не е просто писател, ами и летописец на събитията в различните етажи на Кулата и човек, който може да изиграе съществена роля за Кулата. Вече знаем важността на розата, разбираме за демонското дете на Сузана-Мия и плановете на Краля да срути Кулата, като счупи лъчите, които я държат. Книгата съвсем очаквано свършва отворено, като ни оставя подготвени за последния епизод.

"Песента на Сузана" - Reproduction - възпроизвеждане. Става въпрос за детето, което Сузана трябва да роди - синът на Роланд, който ще убие баща си. Цялата книга се развива за един ден, като засилва усещането, че времето изтича, действието е забързано, разкъсано между трите сюжетни нишки, проследяващи приключенията на Сузана-Мия в Ню-Йорк, опитите на Джейк и Калахан да я спасят и Роланд и Еди, намиращи се в Мейн. Това е книгата, в която Стивън Кинг се появява, и повечето мнения са, че това е ненужно, като един вид засищане на нарцисизма на автора. За мен, от една страна, появата на Кинг и връзката с Кулата помагат за едно усещане, че това нещо наистина се случва и че е възможно да се случи. Авторът постига едно чувство на достоверност. Знам, че това, което се случва е невъзможно, но ми се иска да беше възможно и една част от мен иска да вярва в това. Кинг постига точно това - помага на тази частичка да повярва. От друга страна, това е Неговата книга, тя е мечтата на Кинг и той може да си позволи да вмъкне каквото си иска там. Така че аз го оправдавам и смятам, че това негово появяване е съвсем на място.

"Тъмната Кула" - Reproduction, Revelation, Redemption, Resumption - възпроизвеждане, откровение, изкупление, възобновяване. Няма да разкривам значението, защото повечето от българските читатели не са имали възможност да прочетат седмата книга. Аз съм стигнал само до средата.
Тъмната Кула, ех Тъмната Кула... Това е Кулминацията, тук всичко си идва на мястото, това е полянката на края на пътеката. Цялото напрежение трупано през шест книги се излива в тази книга. Действието е страшно забързано, постоянно се случва нещо, изненади и разкрития на всеки ъгъл, времето изтича... Не съм я дочел до края, но до средата книгата е всичко, което човек би искал от Финала. Усеща се някакво истерично чувство, всички са напрегнати преди края, въпроси и отговори валят един след друг... Просто нямам думи. Надявам се и края да не ме разочарова.

След този кратък обзор на книгите, може би е време и за връзката им с останалото творчество на Кинг. Нямам намерение да изброявам коя книга с коя се свързва, защото в интернет е пълно с такива "пътни карти", както ги наричат, а и скоро време сигорно ще има такава и на сайта. Мисля си как всичко започва със "Стрелецът" през 1970 и горе-долу завършва с "Тъмната Кула" през 2004. "Стрелецът" е започнат преди "Кери" а след "Тъмната Кула" няма да излизат още много книги на Стивън Кинг. Така че можем да категоризираме Тъмната Кула като историята на творческия му път - 34 години. Интересен е фактът, че винаги, когато е губел вдъхновение, се е връщал към Кулата и е писал по малко. Цялото му творчество, съзнателно или не, е пропито с Тъмната Кула, което допринася, за чувството, че Кинг е летописец на събитията, случващи се на различните етажи на Кулата. Този човек има въображение като никой друг писател, който съм срещъл и се възхищавам от начина, по който е подредил книгите си да се въртят около Тъмната Кула. Предполагам, че е станало несъзнателно, благодарение на факта, че е писал Кулата паралелно с другите си произведения, но все пак е изключително мащабно.

Е, читателю, смятам да приключвам нашата разходка из пустинята. Не успях да ти покажа всичко, което исках, но се надявам това, което ти показах, да ти е било интересно. Прости ми лекото заиграване с изразните средства на сай Кинг, но не можах да се въздържа.

Дълги дни и приятни нощи, читателю.