Когато Пийт
Джейкъбс излезе от Мъглата, тя веднага погълна къщата му и той не можеше да
види нищо, освен бялото одеяло навсякъде около него. Така имаше усещането,
че е последният човек на Земята..
Внезапно се почувства замаян. Стомахът му се преобърна. Все едно беше в падащ
асансьор. След това му мина и той продължи напред. Мъглата започна да се изчиства
и очите на Пийт се отвориха широко със страх, благоговение и почуда.
Беше по средата на град.
А най-близкият град беше на 40 километра!?
Но какъв град! Пийт никога не беше виждал нещо подобно.
Елегантни сгради с високи изострени върхове, сякаш докосваха небето. Хората
се придвижваха посредством конвейрни ленти.
На камък до един небостъргач пишеше 17 април, 2007. Беше попаднал в бъдещето.
Но как?
Внезапно Пийт се уплаши. Ужасно, страхотно се уплаши.
Мястото му не беше тук. Не можеше да остане. Затича се след избледняващата
Мъгла.
Полицай в шантава униформа му извика гневно. Странни коли, които се носеха
на около 15 сантиметра над земята, почти го блъснаха.
Но Пийт успя. Вмъкна се обратно в Мъглата и скоро всичко изчезна.
После чувството отново се появи. Особеното чувство, че пада. И Мъглата започна
да изчезва.
Изглеждаше като у дома...
Внезапно се чу пронизителен крясък. Той се извърна, за да види как огромен
праисторически бронтозавър се носи към него. В мънистените му очички се четеше
желанието да убива.
Ужасен, Пийт побягна отново в Мъглата...
Следващият път, когато Мъглата ви обгърне и чуете забързани из белотата стъпки...извикайте.
Това може би e Пийт Джейкъбс, който се опитва да намери своята страна на Мъглата.
Помогнете на бедния човек.