Интервюта:

Tim Adams - 14 септември 2000 (превод Eneq)

Tim Adams: Тъкмо излизате от болницата, как се чувствате?
Stephen King: Може да се каже, че съм добре. Все още имам хронична болка в крака и в ханша, но започвам да се възстановявам. Сякаш тялото ми е на 52 години, освен бедрото ми, което сигурно е на 85. Никога повече няма да си мисля “Отивам до Ню Йорк”, вече ще казвам “Ще водя крака си в Ню Йорк". Но започвам да се подобрявам.

Tim Adams: Много ми хареса “За писането”. Трудно ли бе за Вас да го напишете?
Stephen King: Бе по трудно отколкото си мислех в началото. Много хора през годините ме питаха “как правя това и как правя онова”. Затова реших да напиша книга, която да отговори на много от тези въпроси, както и на други. Имах около 150 страници и някак си това, което исках да кажа, избяга от мен. Тогава спрях да пиша, а след инцидента ми бе много трудно да се върна към ръкописа.

Tim Adams: Как я сравнявате с фантастиката?
Stephen King: Това е едно от нещата, които се случват понякога на половината път от писането на една книга. Това бе нещо, което наистина исках да напиша. Беше като секса: по-лесно е да го правиш отколкото да пишеш за него. Но книгата за мен бе ценна. Надявах се да служи за пример. Не очаквам, че учителите ще я дадат за четене на 13 годишни деца, но се надявам тийнеиджърите сами да намерят пътя към нея.

Tim Adams: Какво ви накара да включите автобиографични елементи?
Stephen King: Исках да отговоря на един често задаван въпрос: “Защо пишете за ужасните неща, за които пишете? Няма еднозначен отговор. Нито директен. До някаква степен все едно ме питат “защо ядете броколи”. Не можеш да обясниш това. Това е вградено генетично в теб. Но мисля, че в книгата има много примери, които ще помогнат на потенциален писател да се превърне в работещ писател. Има моменти в живота, когато започваме да разбираме кои сме и какво правим.

Tim Adams: Книгата беше ли терапия за вас?
Stephen King:Не се опитвах да изчистя мозъка си, пишейки тази книга. Не съм голям фен на психоанализата. Мисля, че ако имаш умствени проблеми, имаш нужда от добри хапчета. Също така мисля, че ако имаш мисли, които те притесняват, неща, които са несигурни, колкото повече говориш за тях, пишеш за тях, толкова по-малко сериозни стават те. Като цяло, “За писането” е ретроспекция. Това не бе опит да пиша за живота си, но не мога да го отделя от работата си. Нарекох първата част на книгата “CV-то” защото исках да кажа: “Ето моите референции. Аз бях такъв. По този начин стигнах до тук”.

Tim Adams: По какво друго работите в момента?
Stephen King: Свърших новела, наречена “Капан за сънища” и работя по книга с Питър Строб, наречена Талисманът 2.

Tim Adams: Как върви съвместната ви работа?
Stephen King: Като игра на тенис е, нарисувахме корта, линията и сега просто си подаваме топката по мейл-а.

Tim Adams: Кой доминира?
Stephen King: В момента гласът, който доминира в книгата, е повече на Питър. Така че се старая да си наваксам.

Tim Adams: Явно болката Ви е накарала да експериментирате. Преди катастрофата говорехте, че сте готов да се откажете изцяло от писането. Възможно ли е все още?
Stephen King: Аз съм като наркоман. Винаги казвам “Ще спра. Не мога да продължа” и после не го правя. Това, което казвам често е, че се надявам да усетя кога е време да спра, точно когато започна да се повтарям. Сега съм много по-близо до края, отколкото до началото. Искам да приключа с Тъмната кула, но после нещо интересно се случва и отново се заинтересовам.

Tim Adams: Какви неща?
Stephen King: С този рокаджия John Mellenkamp, комуникираме от миналия ноември. Веднъж му казах, че не ставам за музикант, а той ме заведе в къщи, включи китарата ми и тя никога не е звучала по-добре. После ми разказа призрачна история. Сега ми прати демо с негова музика. Никога не съм писал за музика, но ако искате призраци, аз съм вашият човек. Искам да пробвам нови неща. От много време си мисля за сцената. Например Misery, е почти пиеса.

Tim Adams: Намирате ли време да свирите музиката си?
Stephen King: The Remainders ще забият тази пролет с Roger McGuinn от The Byrds. Така че вече не свиря.

Tim Adams: Мечтал ли сте да бъдете рокзвезда когато сте бил малък?
Stephen King: Никога не станах достатъчно добър. Свирих клавишни в една група, както и на китара, но не много дълго.

Tim Adams: Когато чета книгите Ви си мисля, че никога не сте се съмнявали, че ще станете “разказвач на истории”. Какво е детството на един писател?
Stephen King: Разсъждавах върху този въпрос със снаха ми. Веднъж дадохме на сина ми саксофон, защото имаше идея да свири в група, но всъщност никога не го е искал искрено. Майка ми казва, че когато е била бременна с мен, излязла на пътя, взела катран и го сдъвкала, защото имало нещо в него, от което тя имала нужда. Обичам да мисля колко сме умни. Мисля, че човек се ражда с таланта на писател. Като цяло трябва да имаш основните елементи и да го развиваш.

Tim Adams: Мислите ли, че вашият талант е бил наследен?
Stephen King: Никога не съм разказвал бащините истории. Моята майка казва, че той е имал много ръкописи, а преди да се занимае с това е бил в морската пехота. Често е пращал ръкописите си до различни списания, които в момента нямат еквивалент. И двамата ми сина пишат. Жена ми е публикувала 5 книги, а пък аз 35 или 36. Всичко е в гена, точно като цвета на очите ми.

Tim Adams: В такъв случай мислите ли, че гените диктуват нашите идеи, съдба, решения, живот?
Stephen King: Не знам. Има много вероятности. Нашата дъщеря е в училище за свещеници.

Tim Adams: Давате ли кураж на децата си да се занимават с писане?
Stephen King: Не бих спирал тяхното слънце. Писането е страхотна работа, но тежка…