Интервюта:

Ben Rawortit (превод J.S.)

Ben Rawortit: Кое беше любимото ти занимание като дете?
Stephen King: За съжаление, не да копая костите на стари животни или да измъчвам насекоми. В края на 50те нямаше много телевизии в САЩ, но ние хващахме WPIX от Ню Йорк и те даваха "Филм за милион долара", който започваше в 9 сутринта и траеше цял ден.

Ben Rawortit: Кое беше най-хубавото в това да си американски тийнейджър през 60те?
Stephen King: Срещите с момичета, взимането на кола, слушането на музика, бийтълманията...Прекрасно беше да си хлапе.

Ben Rawortit: Трябваше ли ти кола, за да можеш живееш на затънтено място?
Stephen King: Да, беше провинция. За да направиш нещо ти трябваха гуми. Докато стана на 18, когато най-накрая взех книжка, ми се налагаше да ходя на кино по други начини, а това беше проблем, ако исках да си уредя среща.

Ben Rawortit: Какво, да не ви се налагаше да ходите на автостоп с гаджето?
Stephen King: Ами, можеше да се спре кола, но нещата бяхa по-сложни от това. Трябваше да отидеш до най-добрия си приятел (ако има кола) и да го попиташ да ли иска да ходи на кино. Казваш му, че ще платиш половината бензин.Ако се съгласи, питаш някое хубаво момиче дали иска да излезете и тя ти отговaря, че е заета! Трудно беше.

Ben Rawortit: Можело е да завършиш, седейки на задната седалка докато приятелите ти са отпред.
Stephen King: Разбира се .Помня няколко ходения на автокино, след като взех книжка, така че аз карах и бях сам, докато отзад двамата се натискаха като луди. Унизително.

Ben Rawortit: Това е грубо. Кои бяха първите произведения, които те накараха да пожелаеш да пишеш хорър?
Stephen King: Евтини списания като Weird Tales и Startling Stories. Страниците започваха да се разпадат и миришеха като египетски подправки. Помня как мислех, че ще е адски трудно да се печели добре. Да взимаш пари, само за да измисляш неща!

Ben Rawortit: Беше ли повлиян от всички тези необикновени истории?
Stephen King: Да. Първото нещо, което продадох беше "Огледалният под" през 1969. Представляваше разказ за обладана от духове къща с тайна библиотека, която имаше под, направен от огледала. Когато вървиш в стаята, скоро почваш да чувсташ сякаш се рееш. Просто висиш във въздуха. И тогава падаш. Това беше неочакваният обрат.

Ben Rawortit: И колко получи за него?
Stephen King: 30 долара. Всъщност, ще ви кажа истината тук. За пръв път публикувах разказ, за който обаче не получих заплащане, през 1963. Разказът се казваша "Като тийнейджър обирах гробове". Промениха заглавието на "В ужасяващ полусвят". Разказваше се за луд учен, който отглежда гигантски червеи и насилва тийнейджъри да копаят свежи трупове.

Ben Rawortit: Защо?
Stephen King: Не знам. Но накрая червеите изядоха учения и тийнейджърът избяга.

Ben Rawortit: Налагаше ли се да работиш друга работа, за да плащаш наема, докато продаваше разкази в началото?
Stephen King: Да. Работех в пералня, докато пишех за мъжки списания. Не се ебавам: за всяко медицинско обслужване на децата ми се заплащаше от списания с имена като Cavalier, Dude.А и Juggs.Очарователно,нали? Голи жени плащаха за здравето на децата ми.

Ben Rawortit: Странно ли беше да работиш в пералня?
Stephen King: Имаше един тип, който работеше там и падна в пресата за пране. Той беше над машината, бършейки прах, когато загуби баланс и падна.

Ben Rawortit: И машината изяде ръцете му?
Stephen King: Да, погълна ги. Така че той имаше две куки на мястото, където бяха ръцете му.

Ben Rawortit: Сигурно му е било трудно да си връзва връзките...
Stephen King: Наистина. И винаги носеше бяла риза и вратовръзка. Чудехме се как вратовръзката му беше толкова добре завързана. Той отиваше в тоалетната и пускаше едната кука под топлата вода и другата под студената, после се приближаваше зад гърба ти и и поставяше куките на врата ти. Това беше неговата шегичка.

Ben Rawortit: Поне е запазил чувството си за хумор. В Мизъри писателят се награждава с цигара, когато завърши книга.Ти имаш ли ритуал?
Stephen King: По-рано отварях бутилка шампанско, но преди 10 години спрях да пия.

Ben Rawortit: Защо, писна ли ти?
Stephen King: Не точно. Трябваше или да спра да пия, или да изпивам всичко възможно. Единственото време, когато пиенето наистина ми липсва е, когато завършвам книга.

Ben Rawortit: Ти лично имал ли си лоши преживявания с “най-големият ти фен”?
Stephen King: Не директно, но жена ми е имала. Един човек влязал в къщата ни, докато тя била сама. Било към 6 сутринта и тя току-що била станала, когато чула чупенето на стъкло на долния етаж.

Ben Rawortit: И слязла да разследва?
Stephen King: Да.

Ben Rawortit: Как изглеждал?
Stephen King: Като Чарлс Менсън с дълга коса и имал раница в ръцете си. Казал,че е най-големият ми фен. После внезапно спрял и казал, че всъщност ме мрази, защото съм откраднал романа Мизъри от неговата леля. После показал раницата и казал, че има бомба вътре и ще я взриви.

Ben Rawortit: Господи! И Какво направила жена ти?

Stephen King: Побягнала боса и по по нощница, човече! Полицията дошла и той все още бил там. Оказало се,че в чантата му имало кутия с моливи и кламери.

Ben Rawortit: Какво му е имало, тогава?
Stephen King: Оказало се, че е от Тексас. Леля му била медицинска сестра, която е била уволнена от болница и той е направил връзка със сестрата от Мизъри.

Ben Rawortit: Уау! Има ли място, на което те е страх да живееш?
Stephen King: Да. Port-au-Prince, Haiti – където прекрачваш телата на умрели деца на пазара.

Ben Rawortit: Да сменим темата - чух, че притежаваш радиостанция. Как стана това?
Stephen King: Писах в "Плейбой" за смъртта на рокендрола и се появи човек, наречен The Humble Yet Mighty Marshall, който каза че станцията му се продава и ако наистина съм фен на рокендрола, трябва да я купя. Така и направих.

Ben Rawortit: Ти самия си в група, нали?
Stephen King: Да. The Rock Bottom Remainders.

Ben Rawortit: Имали ли сте запомнящи се забивания?
Stephen King: Свирихме в London Palladium и Брус Спрингстийн се появи и изпълнихме Gloria, старият химн на Ван Морисън. Доста е лесно, но забравих акордите във вълнението да свиря със Springsteen. И свирихме на откриването на the Rock'n'Roll Hall of Fame. Организаторите не искаха да обидят никои от истинските музиканти и поканиха тези пет писатели, които смятаха че могат да сврият.

Ben Rawortit: Значи имаш книги, филми, сериали, радиостанция, музика, актьорски учaстия. Смяташ ли, че би участвал в реклама и на какъв продукт?
Stephen King: Да, предполагам. Можеш да правиш реклама, за да караш хората да носят предпазни колани с ужас в стил “това може да се случи и на теб”. Осакатени лица, изхвърлени през преднитото стъкло. Или снимки на почернени бели дробове за пушачи.

Ben Rawortit: Но това кара хората да не правят неща...
Stephen King: Прав си. Предполагам че би било трудно да накраш някой да купи нещо като използваш хорър. Никой няма да купи хранителен продукт, ако покажеш много дебел човек със стотици поражения, казващ “Така ще изглеждаш, ако ядеш...”.

Ben Rawortit: Самотата е тема в твоите книги. Имало ли е самотен човек или всеизвестен скитник в родния ти град?
Stephen King: Да, имаше.Той се клатушкаше из града, отсядайки в гаражите на различни хора. Помня, този път беше в провинцията, така че хората просто казваха ”Я виж, ето го Сууки”. По-добре е да си скитник в провинцията. Поне можеш да получиш малко пай.

Ben Rawortit: Вярно ли е,ч е си заинтересуван от крикета?
Stephen King: Да. Заведох няколко англичани на бейзболна игра в Ню Йорк и те мислеха,че бейзбола и крикета са от една школа, но аз не се съгласих. Затова реших, че ще гледам крикет през онази година и проклетата игра беше отложена заради дъжд. Обаче срещнах Dickie Bird. Той беше доста пъргав.

Ben Rawortit: И за финал - Бог добър ли е или зъл?
Stephen King: Мисля, че може да бъде сравнително симпатичен. В крайна сметка, имахме само една голяма бомба за 53 години, човече!